Публикувано е подробно ръководство за европейския бизнес с информация за пазарния достъп, разрешителните режими, сертификатите, изискванията за безопасност на храните и митническите процедури в Индонезия.
Европейският съюз публикува ново практическо ръководство за компаниите, които планират да изнасят растения и растителни продукти за Индонезия. Документът Guidance Handbook for EU Businesses on the Export of Plants and Plant Products to Indonesia е разработен в рамките на Механизма за сътрудничество ЕС–Индонезия (EU-Indonesia Cooperation Facility) с финансиране от Европейския съюз. Наръчникът е с дата октомври 2026 г. и има за цел да подпомогне европейските предприятия при ориентирането в регулаторните и процедурните изисквания за достъп до индонезийския пазар.
Ръководството обхваща четири основни продуктови групи: пресни зеленчуци и кореноплодни, плодове и ядки, маслодайни семена и плодове, както и преработени продукти от растителен произход, предназначени за консумация от човека – включително конфитюри, плодови желета и сокове.
ИНДОНЕЗИЯ – ПАЗАР С ПОТЕНЦИАЛ ЗА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ
Индонезия е значим пазар с развита селскостопанска и хранително-вкусова промишленост. Земеделието, горското стопанство и рибарството формират средно 12,98% от брутния вътрешен продукт на страната за периода 2020–2023 г.
Въпреки значителното собствено производство, Индонезия разчита на внос при определени продукти, сред които ябълки, круши, грозде и чесън, поради ограничения в производствения капацитет, сезонността и нарастващото вътрешно търсене.
Европейският съюз разполага със значителен потенциал за разширяване и диверсификация на износа си. В момента доставките на растителни продукти от ЕС за Индонезия са сравнително ограничени и концентрирани основно в преработени продукти, пресни зеленчуци, плодове и маслодайни семена. Според данните в наръчника през 2025 г. износът на преработени растителни продукти от ЕС за Индонезия възлиза на около 21,8 млн. щатски долара, при 70,5 млн. долара през 2023 г.
ЧЕТИРИ ОСНОВНИ СТЪПКИ ЗА ДОСТЪП ДО ИНДОНЕЗИЙСКИЯ ПАЗАР
Наръчникът систематизира процедурите в четири последователни етапа:
- Подготовка за износ от ЕС
Предприятията трябва предварително да проверят изискванията за регистрация на съоръженията за обработка след прибиране на реколтата, фитосанитарните условия и необходимите сертификати. Сред ключовите документи са фитосанитарният сертификат и здравният сертификат за всяка пратка. За преработените продукти се изискват доказателства за спазване на добрите производствени практики (GMP), като могат да бъдат представени GMP или HACCP сертификати, еквивалентни документи или резултати от проверки на компетентните органи.
Особено важно е изискването за анализ на риска от вредители (Pest Risk Analysis). При първи внос на даден продукт от съответната държава членка на ЕС трябва да е извършен такъв анализ от индонезийската карантинна агенция. Процедурата е специфична за продукта и държавата на произход и може да отнеме между 12 и 14 месеца.
- Спазване на индонезийските изисквания за внос
Вносът се осъществява от регистриран в Индонезия вносител или дистрибутор, който трябва да притежава идентификационен номер за стопанска дейност (NIB), изпълняващ и функцията на идентификационен номер на вносител (API).
За съответните продукти се изискват и две отделни разрешения – препоръка за внос от Министерството на земеделието и разрешение за внос от Министерството на търговията. Наръчникът описва необходимите документи, процедурите за кандидатстване и сроковете за обработка.
- Изпълнение на изискванията за достъп до пазара
Изискванията се различават според това дали продуктите са пресни или преработени. Те включват регистрация на продуктите пред компетентните органи, съответствие с нормите за безопасност на храните, допустимите нива на остатъци от пестициди, химически и микробиологични замърсители, както и специфични изисквания за качество.
Предвидени са също правила за етикетиране и опаковане, сертифициране и обозначаване на продуктите като халал или нехалал, когато това е приложимо. За преработените храни са разгледани и изискванията за хранителното етикетиране.
- Определяне на митата и изпълнение на митническите процедури
Последният етап включва проверка на приложимите тарифни ставки, подготовка на митническите документи и изпълнение на допълнителните изисквания за освобождаване на стоките. Наръчникът разглежда и възможностите за преференциално тарифно третиране по Споразумението за всеобхватно икономическо партньорство ЕС–Индонезия (CEPA), включително правилата за произход и доказването на произхода на стоките.
СПОРАЗУМЕНИЕТО ЕС–ИНДОНЕЗИЯ – ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПО-ПРЕДВИДИМА ТЪРГОВИЯ
Специално внимание е отделено на CEPA и потенциала му да улесни търговията чрез намаляване или премахване на мита за определени продукти, по-прозрачни процедури и по-ефективно митническо обслужване.
Според анализа споразумението може да създаде основа за по-тясно регулаторно сътрудничество между ЕС и Индонезия, включително по отношение на признаването на системи за контрол на безопасността на храните, лаборатории за изпитване, фитосанитарни процедури и сертификати за халал.
Към момента на изготвяне на наръчника споразумението все още не е влязло в сила. Затова предприятията следва да следят развитието по неговото прилагане и да се запознаят предварително с правилата за произход и условията за ползване на преференциални мита.
ПРЕПОРЪКИ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ БИЗНЕС
В заключителната част на документа са формулирани три основни препоръки към компаниите:
- Ранен и постоянен контакт с индонезийските компетентни органи – пряко или чрез опитни местни вносители и дистрибутори, за своевременно изясняване на изискванията и предотвратяване на забавяния;
- Подготовка за прилагането на CEPA – запознаване с правилата за произход, тарифните преференции и бъдещите възможности за достъп до пазара;
- Координация с Европейската комисия и браншовите организации – споделяне на практически затруднения и общи проблеми, които могат да бъдат поставени за обсъждане в рамките на двустранните механизми за сътрудничество.
Наръчникът е полезен практически ресурс за европейските производители, преработватели, износители и търговски организации, които проучват възможностите за развитие на бизнеса си в Индонезия. Той представя последователно основните процедури и документи, като същевременно насочва вниманието към предизвикателствата, свързани със сложната регулаторна рамка и различните изисквания за отделните продуктови групи.
Важно: Ръководството отразява законодателството и регулаторната информация към момента на изготвянето му. Тъй като нормативната рамка в Индонезия продължава да се развива, а CEPA все още не е влязло в сила към датата на документа, компаниите трябва да проверяват актуалните изисквания преди вземането на търговски и инвестиционни решения.
